Форум ВЕИ

[Tony]

ЗАКОН за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата
Обн., ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г., изм., бр. 98 от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г.
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта.
Чл. 2. Основните цели на този закон са:

1. насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници;

2. насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта;

3. диверсификация на енергийните доставки;

4. повишаване капацитетa на малките и средните предприятия, производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми горива;

5. опазване на околната среда;

6. създаване на условия за постигане устойчиво развитие на местно и регионално ниво.
Чл. 3. Целите по чл. 2 се постигат чрез:

1. въвеждане на механизми за насърчаване производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;

2. регламентиране на правата и задълженията на органите на изпълнителната власт и местното самоуправление при провеждането на държавната политика за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива;

3. създаване на национална публична информационна система за:

а) разполагаемите ресурси на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива;

б) производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници;

в) производителите на биогорива и други възобновяеми горива;

4. подкрепа на научните изследвания и развойна дейност, свързани с производството и използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива.
Глава втора

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ

ИЗТОЧНИЦИ, АЛТЕРНАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ, БИОГОРИВА И ДРУГИ

ВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА
Чл. 4. (1) Министерският съвет:

1. определя държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и производството и потреблението на биогорива и други възобновяеми горива;

2. приема национални индикативни цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и определя сроковете за тяхното постигане;

3. приема национални индикативни цели за потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта и определя сроковете за тяхното постигане.

(2) За постигането на националните индикативни цели Министерският съвет приема национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, които съдържат мерки за постигане на целите по ал. 1, т. 2.

(3) За постигането на националните индикативни цели Министерският съвет приема национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта, които съдържат мерки за постигане на целите по ал. 1, т. 3.
Чл. 5. (1) Министърът на икономиката и енергетиката:

1. провежда държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;

2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет националните индикативни цели по чл. 4, ал. 1, т. 2 и изготвя годишни доклади за постигането им, в които се посочват и степента на съответствие на предприетите мерки със задълженията за предотвратяване на климатични промени, както и мерките за достоверност на сертификатите за произход по чл. 19, ал. 1 ;

3. съвместно с министъра на транспорта разработва и внася за приемане от Министерския съвет националните индикативни цели по чл. 4, ал. 1, т. 3 ;

4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници и контролира изпълнението им;

5. съвместно с министъра на транспорта разработва и внася за приемане от Министерския съвет национална дългосрочна и краткосрочни програми за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта и контролира изпълнението им;

6. одобрява програми за насърчаване използването на алтернативни енергийни източници;

7. събира и съхранява информация за използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива;

8. организира създаването и поддържането на националната публична информационна система по чл. 3, т. 3 ;

9. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейските общности, по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката;

10. организира популяризиране на мерките за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;

11. взаимодейства с браншовите организации и другите юридически лица с нестопанска цел при провеждането на политиката за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта.

(2) Националните дългосрочни програми по ал. 1, т. 4 и 5 се разработват за срок 10 години, а краткосрочните програми по ал. 1, т. 4 и 5 - за срок 3 години.
Чл. 6. Областните управители:

1. осигуряват провеждането на държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта на територията на областта;

2. координират дейностите по провеждане на политиката за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта между общините в областта;

3. предоставят на министъра на икономиката и енергетиката информация за изпълнението на програмите по чл. 7, т. 1 на територията на областта;

4. организират на територията на областта актуализирането и поддържането на публичната информационна система по чл. 3, т. 3 .
Чл. 7. Кметовете на общини:

1. разработват и внасят за приемане от общинските съвети на общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта и контролират изпълнението им;

2. разработват и прилагат схеми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива в зависимост от специфичните условия в общината;

3. организират информационни кампании сред населението на съответните общини в съответствие с националните програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива в транспорта;

4. предоставят на областните управители информация за изпълнението на програмите по т. 1;

5. организират на територията на общината актуализирането и поддържането на публичната информационна система по чл. 3, т. 3 .
Глава трета

ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И

АЛТЕРНАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ
Раздел I

Общи положения
Чл. 8. (1) Изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници се извършва след разработване на инвестиционни проучвания в съответствие с наредбата по чл. 83, ал. 3 от Закона за енергетиката, неразделна част от които е оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса.

(2) Условията и редът за извършване на оценката по ал. 1 се определят в наредба, издадена от министъра на икономиката и енергетиката.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите, когато производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници се извършва от потребители на електрическа енергия за битови нужди.
Чл. 9. Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници се насърчава при:

1. отчитане характеристиките на различните видове възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и технологии за производство на електрическа енергия;

2. отчитане принципите на пазара на енергия;

3. осигуряване на производителите на електрическа енергия най-малко еквивалентен ефект на преференциално третиране по отношение на приходите им от единица произведена електрическа енергия при промяна на механизмите за насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници;

4. задължително присъединяване на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и на производителите на биогорива към електрическата мрежа;

5. определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници;

6. облекчаване на административното регулиране при производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и при изграждането на необходимите съоръжения.
Раздел II

Насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници
Чл. 10. (1) Националните индикативни цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, са процент от прогнозното годишно брутно потребление на електрическа енергия в страната за следващите 10 години, считани от годината след приемането на целите, който се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.

(2) Националните индикативни цели по ал. 1 се актуализират на всеки 5 години.
Чл. 11. (1) Министърът на икономиката и енергетиката ежегодно до 31 март внася за одобрение в Министерския съвет доклад за хода на изпълнението на индикативните цели по чл. 10, ал. 1 за предходната календарна година.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа отчет и анализ на изпълнението на мерките за постигане на индикативните цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, определени в програмите по чл. 5, т. 4 .

(3) Министърът на икономиката и енергетиката публикува одобрения доклад по ал. 1 на страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в интернет.
Чл. 12. За инвестиционни проекти, свързани с изграждане, разширяване или модернизация на мощности за производство на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, както и на свързаната с това инфраструктура - публична държавна или общинска собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за насърчаване на инвестициите.
Раздел III

Права и задължения на участниците в пазара за енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници
Чл. 13. (1) Преносното предприятие и разпределителните предприятия включват в ежегодните си инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници.

(2) Преносното предприятие и/или разпределителните предприятия присъединяват приоритетно всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, който отговаря на специфичните условия за присъединяване към мрежата, определени в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

(3) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници подава до преносното или съответното разпределително предприятие писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на енергийния обект към мрежата, към което се прилагат документи, определени в наредбата по ал. 2.

(4) В случаите, когато искането и документите по ал. 3 не отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2 и/или са непълни, преносното или съответното разпределително предприятие в 14-дневен срок уведомява производителя за непълнотите и несъответствията и може да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания енергиен обект.

(5) Процедурата по присъединяването на енергийния обект на производителя се прекратява, когато производителят не отстрани непълнотите и несъответствията или не представи допълнителните документи в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението по ал. 4.

(6) Преносното, съответно разпределителното предприятие в 90-дневен срок от подаване на искането по ал. 3 извършва проучване, уведомява писмено производителя за условията и начина на присъединяване на енергийния обект към мрежата и сключва предварителен договор за присъединяване.

(7) Срокът за присъединяване на енергийния обект към преносната или съответната разпределителна мрежа се определя в договор за присъединяване и е не по-дълъг от заявения от производителя срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект.

(8) В 30-дневен срок от подаване на искането по ал. 3 от производител на електрическа енергия, който е и потребител на електрическа енергия за битови нужди, съответното разпределително предприятие го уведомява писмено за условията и срока за присъединяване. Срокът за присъединяване на енергийния обект към мрежата е не по-дълъг от три месеца от датата на подаване на искането.
Чл. 14. (1) Задължението за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници възниква за преносното или за съответното разпределително предприятие, което е най-близо разположено до местоположението на енергийния обект.

(2) Границата на собственост на електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон. Когато мястото на присъединяване не съвпада с границата на собственост на електрическите съоръжения, се прилага разпоредбата на чл. 116, ал. 5 от Закона за енергетиката.

(3) Разпределителното предприятие е длъжно да присъедини към мрежата си всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, който е и потребител на електрическа енергия за битови нужди. Границата на собственост на електрическите съоръжения и мястото на средството за търговско измерване трябва да бъдат в непосредствена близост до съществуващите между разпределителното предприятие и потребителя.

(4) В условията за присъединяване преносното и разпределителното предприятия са длъжни да посочат минимална схема на присъединяване, като предвидят присъединяването да се извърши към най-близката съществуваща точка от преносната или разпределителната мрежа, както и предварителна стойност на цената за присъединяване. Разпределителното или преносното предприятие е длъжно да посочва като възможност за присъединяване и съоръженията на присъединени или присъединявани производители или потребители.
Чл. 15. (1) Разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, са за сметка на производителя.

(2) Разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, са за сметка на преносното или на съответното разпределително предприятие, като производителят дължи цена за присъединяване, включваща само преките разходи, извършени от преносното или съответното разпределително предприятие по неговото присъединяване, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.

(3) Разходите за разширението и реконструкцията на преносната и/или на разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на енергийния обект на производителя по чл. 13, ал. 2 , са за сметка на преносното, съответно на разпределителното предприятие и не се включват в цената за присъединяване на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
Чл. 16. (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия, за което има издаден сертификат по реда на наредбата по чл. 19, ал. 3 , с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар, както и количеството енергия, произведено за собствени нужди.

(2) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, по преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 17. (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена по комбиниран начин, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар, по цени, определени по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.

(2) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по комбиниран начин може да продаде произведената от него електрическа енергия по една от следните преференциални цени:

1. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, по чл. 16, ал. 2 , или

2. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, по чл. 162, ал. 2 от Закона за енергетиката.
Чл. 18. Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената при комбинирано изгаряне на възобновяеми енергийни източници и невъзобновяеми енергийни източници електрическа енергия, отговаряща на дела на вложеното количество възобновяеми енергийни източници, по цени, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 19. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) издава на производителите сертификати за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници, наричани "сертификати за произход".

(2) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране признава сертификатите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, при условията на взаимност.

(3) Формата, съдържанието, условията и редът за издаване на сертификатите за произход се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на ДКЕВР.
Чл. 20. (1) Въз основа на издадения сертификат за произход по чл. 19, ал. 1 ДКЕВР издава на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници "зелен сертификат".

(2) Правилата за въвеждане на пазарен механизъм за насърчаване на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници се определят със специален закон.
Раздел IV

Цени на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници
Чл. 21. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW.

(2) Преференциалната цена по ал. 1 на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.

(3) Добавката по ал. 2 за следващата календарна година не може да бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година.
Глава четвърта

НАСЪРЧАВАНЕ ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА БИОГОРИВА И ДРУГИ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА В

ТРАНСПОРТА
Раздел I

Общи положения
Чл. 22. (1) Биогоривата и техните производни се потребяват в транспорта чисти или в смеси като съставна част на течните горива от нефтен произход за двигатели с вътрешно горене.

(2) Производството и потреблението на биогорива се насърчава при:

1. определяне на национални индикативни цели за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;

2. осигуряване ефективна работа на двигателите при спазване на техническите и качествените норми за производство на биогорива;

3. устойчиво развитие на земеделието и лесовъдството;

4. намаляване количеството емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от транспорта.
Чл. 23. (1) Националните индикативни цели за потреблението на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на транспорта като минимален дял от крайното годишно потребление на автомобилни бензини и дизелово гориво.

(2) Министърът на икономиката и енергетиката ежегодно до 30 април внася в Министерския съвет за одобрение доклад за изпълнението на индикативните цели по ал. 1 за предходната календарна година.

(3) Докладът по ал. 2 съдържа отчет и анализ на изпълнението на мерките за постигане на индикативните цели за потребление на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта, определени в програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 .

(4) Министърът на икономиката и енергетиката публикува одобрения от Министерския съвет доклад по ал. 2 на страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в интернет.
Раздел II

Изисквания за качеството, контрола и пускането на пазара на биогоривата и техните смеси
Чл. 24. (В сила от 1.01.2008 г. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Производителите и вносителите на течни горива за нуждите на транспорта са длъжни да предлагат на пазара горива от нефтен произход, смесени с биогорива в процентно съотношение, определено с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 25. Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход и предлагането им на пазара се извършва само в данъчни складове, лицензирани по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 26. Техническите и качествените изисквания към биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход, както и условията, редът и начинът за техния контрол се определят с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 27. Контролът върху качеството на биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" в съответствие със Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Глава пета

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОЛИЧЕСТВАТА ЕНЕРГИЯ, ПРОИЗВЕДЕНА ОТ

ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ, АЛТЕРНАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ

ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА
Чл. 28. (1) Общественият доставчик и крайните снабдители предоставят данни за изкупените и продадените количества електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници по източници.

(2) Съдържанието, условията, редът и начинът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.
Чл. 29. (1) Всеки производител на енергия по комбиниран начин от възобновяеми енергийни източници, включително за собствени нужди, предоставя данни за произведените количества електрическа и топлинна енергия по реда на наредбата по чл. 28, ал. 2.

(2) Отчитането на количеството електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена по комбиниран начин, се извършва съгласно наредбата по чл. 162, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 30. Всеки производител на електрическа енергия чрез комбинирано изгаряне на биомаса и невъзобновяеми енергийни източници, включително и за собствени нужди, предоставя данни за количеството на произведената от биомаса електрическа енергия и действителното количество и качество на вложената биомаса по реда на наредбата по чл. 28, ал. 2 .
Чл. 31. Всеки производител на топлинна и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници, включително за собствени нужди, предоставя данни за количествата произведена енергия по реда на наредбата по чл. 28, ал. 2 .
Чл. 32. Всеки производител на биогорива, включително за собствени нужди, предоставя данни за количествата произведени и пуснати на пазара биогорива във всичките им форми по реда на наредбата по чл. 28, ал. 2 .
Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 33. Областен управител или кмет на община, който не организира поддържането на публична информационна система по чл. 6, т. 4 , съответно по чл. 7, т. 5 , се наказва с глоба в размер 1000 лв.
Чл. 34. Областен управител или кмет на община, който не предоставя на министъра на икономиката и енергетиката, съответно на областния управител, информация за изпълнението на програмите по чл. 7, т. 1 , се наказва с глоба в размер 1000 лв.
Чл. 35. (1) На енергийно предприятие, което не присъедини приоритетно производител на електрическа енергия по чл. 13, ал. 2 , се налага имуществена санкция в размер 50 000 лв.

(2) На енергийно предприятие, което не присъедини производител на електрическа енергия в сроковете по чл. 13, ал. 7 , се налага имуществена санкция в размер 30 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 36. (1) На обществен доставчик, съответно крайни снабдители, които не изпълнят задължението си по чл. 16 , 17 и 18 , се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 37. (1) На производител, който не предостави данните по реда на глава пета, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 38. (1) На производител, вносител или доставчик на течни горива от нефтен произход, който не изпълни задължението си по чл. 24 за задължително смесване, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 39. (1) На обществен доставчик и крайни снабдители, които не предоставят данните по реда на глава пета, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 40. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения, се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на икономиката и енергетиката.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката и енергетиката или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Възобновяеми енергийни източници" са неизкопаеми енергийни източници, които съдържат слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия, включително енергия на вълните и енергия на приливите и отливите, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергия от биомаса и енергията от индустриални и битови отпадъци.

2. "Алтернативни енергийни източници" са водород, отпадни продукти от технологични процеси и други.

3. "Биогорива" са течни или газообразни горива за транспорта, произведени от биомаса. За биогорива се смятат продукти като:

а) "биоетанол": етанол, произведен от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба като биогориво;

б) "биодизел": метилов естер, произведен от растителни или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначен за употреба като биогориво;

в) "биогаз": газообразно гориво, произведено от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, което може да бъде пречистено, докато достигне качеството на природния газ, предназначено за употреба като биогориво;

г) "биометанол": метанол, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво;

д) "биодиметилетер": диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво;

е) "био-етил-третичен-бутил-етер": етил-третичен-бутил-етер, произведен на базата на биоетанол, при което обемният процент био-етил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 47;

ж) "био-метил-третичен-бутил-етер": гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36;

з) "синтетични биогорива": синтетични въглеводороди или смеси от синтетични въглеводороди, които са произведени от биомаса;

и) "биоводород": водород, произведен от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба (използване) като биогориво;

к) "чисто растително масло": масло, произведено от маслодайни растения чрез пресоване, екстракция или сходни процеси, което е сурово или рафинирано, но химически немодифицирано, доколкото употребата му е съвместима с типа двигател и със съответните изисквания относно емисиите.

4. Формите за предлагане на пазара на биогоривата по т. 3 са:

а) "чисти" - чисти биогорива или течни горива с високо съдържание на биогоривото в тях със специфични качества за използването им в транспорта;

б) "смеси" - смеси на биогорива с течни горива в съответствие с изискванията за качество на горивата от нефтен произход, заложени в техническите спецификации за автомобилни бензини (БДС EN 228) и гориво за дизелови двигатели (БДС EN 590), където биогоривото е максимален процент;

в) "производни на биогоривата" са течни горива, получени от биогорива, като например етил-третичен-бутил-етер с процент на биогоривото не по-малък от 47.

5. "Биомаса" е биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство, включително растителни или животински субстанции, от горското стопанство, както и биологично разградими фракции от индустриални или битови отпадъци, които могат да се използват като гориво, и следните отпадъци, използвани за гориво:

а) растителни отпадъци от селското и горското стопанство;

б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, ако генерираната топлина се оползотворява;

в) растителни отпадъци от производството на пулпа от дървесина и производството на хартия от пулпа, ако се изгарят съвместно на мястото на производство и генерираната топлина се оползотворява;

г) коркови отпадъци;

д) отпадъци от дървесина, с изключение на съдържащите хологениращи органични съединения или тежки метали;

е) утайки от пречиствателни станции;

ж) животински субстанции.

6. "Други възобновяеми горива" са възобновяеми горива, различни от биогоривата, произведени от възобновяеми енергийни източници и използвани в транспорта.

7. "Енергийно съдържание" е долната работна топлина на изгаряне на дадено гориво.

8. "Електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници" е електрическата енергия, произведена от съоръжения, използващи само възобновяеми енергийни източници, както и частта от електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в хибридни системи, използващи също и конвенционални енергийни източници и включващи възобновяемо електричество за пълнене на складови системи и изключващо електричество, произведено в резултат на складови системи.

9. "Зелен сертификат" е документ с определен срок на действие, удостоверяващ производството на определено количество електрическа или топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници или по комбиниран способ, посочващ датата и мястото на производство, производствената мощност и нейния собственик, прехвърлим отделно от физическата електрическа или топлинна енергия, чието производство удостоверява.

10. "Комбинирано изгаряне" е изгаряне на възобновяеми енергийни източници и невъзобновяеми енергийни източници, при което поне 20 на сто от използваното гориво за производството на електрическа или топлинна енергия е възобновяеми енергийни източници.

11. "Минимална схема на присъединяване" е най-икономичната съвкупност от електрически уредби и електропроводни линии за присъединяването на даден обект, определена в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба за устройство на територията, за устройство, безопасност и експлоатация на електрическите мрежи, техническите спецификации и използваните от преносното, съответно разпределителното предприятие съоръжения и технологии за изграждане и за ремонтно-експлоатационно обслужване на мрежовата инфраструктура.

12. "Място на присъединяване към електрическата мрежа" е всяка от точките в конструкцията на преносната и/или разпределителните електрически мрежи, към които са свързани съоръженията за присъединяване на един или повече обекти на производители и/или потребители на електрическа енергия.

13. "Потребител на електрическа и/или топлинна енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа и/или топлинна енергия за домакинството си.

14. "Потребление на електрическа енергия (брутно вътрешно потребление на електрическа енергия)" е националното производство на електрическа енергия, към което се добавят производството за собствени нужди и вносът на електрическа енергия и от получената сума се извади износът.

15. "Сертификат за произход" е официален непрехвърляем документ, удостоверяващ производителя, количеството произведена електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници, посочващ периода на производство, производствената централа, мощността й и други данни и показатели, определени в наредбата по чл. 19, ал. 3 .

16. "Топлинна и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници" е енергията, получена чрез използване на слънчевата радиация, геотермалните води, изгарянето на биомаса, алтернативните източници и отпадната топлина при производствените и енергийните процеси.
§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2008 г., в сила от 14.11.2008 г.) Задължителното изкупуване на електрическата енергия по чл. 16 и 17 се извършва по договори за изкупуване. Срокът на договорите е 25 години - за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, и съответно 15 години - за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми енергийни източници. Сроковете за задължително изкупуване започват да текат:

1. за съществуващите производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW - след предоговаряне, но не по-късно от 31 март 2009 г.;

2. за всички нови производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW - от започване производството на електрическа енергия, но не по-късно от 31 декември 2015 г.

(2) Министърът на икономиката и енергетиката в срок до 31 декември 2011 г. изготвя и внася в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници, който може да не се прилага за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по ал. 1.
§ 4. До влизането в сила на лицензиите за извършване на дейността снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители задълженията на крайните снабдители, произтичащи от този закон, се изпълняват от съществуващите обществени снабдители.
§ 5. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г. и бр. 30, 65 и 74 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 1 думите "и използване на възобновяеми енергийни източници" се заличават.

2. В чл. 2, ал. 1, т. 5 се отменя.

3. В чл. 4, ал. 2, т. 9 и 10 се отменят.

4. В чл. 33:

а) в ал. 1 думите "от възобновяеми енергийни източници по чл. 159, ал. 2 и" се заличават;

б) алинея 2 се отменя.

5. В чл. 35, ал. 2, т. 3 думите "чл. 159 и 162" се заменят с "чл. 162 и по чл. 15 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата".

6. В наименованието на глава единадесета думите "от възобновяеми енергийни източници и" се заличават.

7. В глава единадесета, раздел I "Производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници" с чл. 157 - 160 се отменя.

8. В чл. 206, ал. 1 думите "7000 до 20 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".

9. В чл. 207, ал. 1 думите "7000 до 20 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".

10. В чл. 208, ал. 1 думите "5000 до 15 000" се заменят с "10 000 до 100 000".

11. В чл. 210, ал. 1 думите "7000 до 20 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".

12. В чл. 211, ал. 1 думите "10 000 до 25 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".

13. Член 212 се отменя.

14. В чл. 216 думите "500 до 1000" се заменят с "1000 до 5000".

15. В чл. 219, ал. 1:

а) думите "и 212" се заличават;

б) думите "500 до 5000" се заменят с "от 1000 до 8000".

16. В чл. 225, ал. 2 числото "212" се заличава.

17. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 3, 6, 18 и 52 се отменят.

18. Параграф 127 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 74 от 2006 г.) се отменя.
§ 6. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за енергетиката се привеждат в съответствие с този закон в срока по ал. 1.
§ 7. Министерският съвет приема:

1. индикативните цели по чл. 4, ал. 1, т. 3 - в тримесечен срок от влизането в сила на закона;

2. програмите по чл. 4, ал. 2 и 3 - в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
§ 8. Разпоредбата на чл. 24 влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 юни 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за енергийната ефективност

(ДВ, бр. 98 от 2008 г., в сила от 14.11.2008 г.)

......................................................................

§ 17. В Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ДВ, бр. 49 от 2007 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 3 ал. 1 се изменя така:

.......................................................................

§ 18. Срокът по § 3, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата започва да тече от влизането в сила на този закон.

.......................................................................


Изтегли

[Tony]

Това са промените които се очакват в закона за ВЕИ.
Промените трябва да влязат в сила до декември 2010 г.

ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на:
1. електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
1.2. газ от възобновяеми източници;
1.3. биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта.
Чл. 2. Основните цели на този закон са:
1. насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници;
2. насърчаване на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници;
3. насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
4. създаване на стимули за развитие на преносната и разпределителната електрически мрежи, топлопреносната, газопреносната и газоразпределителните мрежи на страната, позволяващо развитие на производството на енергия от възобновяеми източници;
5. осигуряване на информираност на всички заинтересовани лица, участващи в процеса на производство и потребление на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на производство и потребление на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
6. създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика, и икономически растеж чрез внедряване на нови технологии и иновации;
7. създаване на условия за постигане на устойчиво развитие на регионално и местно ниво;
8. повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия чрез производство и потребление на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
9. сигурност на енергийните доставки;
10. опазване на околната среда и ограничаване изменението на климата.
Чл. 3. Целите по чл. 2 се постигат чрез:
1. въвеждане на механизми за насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
2. регламентиране на правата и задълженията на органите на държавна власт и органите на местно самоуправление при провеждането на държавната политика в областта на насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта.
3. въвеждане на задължения за органите на централната власт и органите на местното самоуправление за иницииране и осъществяване на мерки, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта.
4. въвеждане на механизми за развитие на преносната и разпределителната електрически мрежи на страната, включително и на междусистемни връзки между Република България и отделните държави-членки, и Република България и трети държави, както и на интелигентни мрежи и складови съоръжения;
5. въвеждане на механизми за развитие на топлопреносната, газопреносната и газоразпределителните мрежи.
6. създаване на национална публична информационна система за:
а) разполагаемите ресурси на възобновяеми източници на енергия;
б) производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници ;
в) производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта.
7. въвеждане на механизми за подкрепа на научните изследвания и развойна дейност, свързани с производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта.
Чл. 4. (1) Министерският съвет:
1. определя държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и за производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта.
2. приема Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, който съдържа: (в ПЗР специален параграф за нотификация на Плана)
а) национални цели за дела на потребената електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и за дела на потребените биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
б) мерки за постигане на националните цели по б. „а”;
в) планирани статистически прехвърляния на определени количества енергия, произведена от възобновяеми източници, от Република България към отделна държава – членка на Европейския съюз, както и към Република България от отделна държава – членка на Европейския съюз или планираните съвместни проекти за производство на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от възобновяеми източници между Република България и отделните държави-членки на Европейския съюз, или между Република България и трети държави; (в ПЗР специален параграф за нотификация на планираните статистистически прехвърляния и за проектите)
г) мерки за увеличаване на разполагаемите ресурси от биомаса и насърчаване използването на енергия от биомаса;
д) друга необходима информация.
3. одобрява проектите на споразумения между Република България и други държави-членки на Европейския съюз за координиране на национални схеми за насърчаване потреблението на енергия от възобновяеми източници;
4. одобрява планираните съвместни проекти за производство на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от възобновяеми източници между Република България и отделните държави-членки на Европейския съюз, или между Република България и трети държави;
5. одобрява статистическите прехвърляния на определени количества енергия, произведена от възобновяеми източници, от Република България към отделна държава – членка на Европейския съюз, както и към Република България от отделна държава – членка на Европейския съюз;
6. одобрява съвместни схеми за подпомагане за насърчаване потреблението на енергия от възобновяеми източници;
7. осъществява контрол върху издаването, прехвърлянето и отменянето на гаранциите за произход на енергия;
8. осъществява контрол върху статистистическо прехвърляне на определени количества енергия, произведена от възобновяеми източници, от Република България към отделна държава – членка на Европейския съюз, както и към Република България от отделна държава – членка на Европейския съюз;
9. приема подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон;
.ЗА ПЗР- ПРИЕМА НАЦИОНАЛНИ ИНДИКАТИВНИ ЦЕЛИ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА БИОГОРИВА И НА ДРУГИ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА ЗА НУЖДИТЕ НА ТРАНСПОРТА И ОПРЕДЕЛЯ СРОКОВЕТЕ ЗА ТЯХНОТО ПОСТИГАНЕ. (ОСТАВА В СИЛА ДО 31.12.2011 Г. - ПЗР)
Чл. 5. (1) Държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта се провежда от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и е съставна част от енергийната политика на страната.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма:
1. разработва, актуализира в случай на необходимост и внася за приемане от Министерски съвет Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници по чл. 4, ал. 1, т. 2;
1.2. изготвя и внася за одобрение в Министерски съвет годишни доклади за постигането на заложените в плана по т. 1 цели; 1. (ПЗР – На всеки 2 години отчета за комисията, считано от 2011 г. в ЕК) 2. (ГОДИШНИТЕ ДОКЛАДИ – Да се смени срока за представянето им в ПЗР)
1.3. предлага за одобрение от Министерски съвет проекти на споразумения между Република България и други държави-членки на Европейския съюз за координиране на национални схеми за насърчаване потреблението на енергия от възобновяеми източници;
4. предлага за одобрение от Министерски съвет планираните съвместни проекти за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници между Република България и отделните държави-членки на Европейския съюз, или между Република България и трети държави;
5. предлага за одобрение от Министерски съвет статистическите прехвърляния на определени количества енергия, произведена от възобновяеми източници, от Република България към отделна държава – членка на Европейския съюз, както и към Република България от отделна държава – членка на Европейския съюз;
6. предлага при необходимост съвместни схеми за подпомагане за насърчаване потреблението на енергия от възобновяеми източници;
7. разработва и внася за приемане от Министерски съвет проекти на подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон;
8. осъществява взаимодействие с органите на държавна власт и органите на местно самоуправление по отношение на провеждането на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
9. събира и съхранява информация за:
а) производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
б) производството и потреблението на газ от възобновяеми източници;
в) производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта.
10. ръководи дейностите по планиране и изпълнение на съвместни проекти за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници между Република България и отделните държави-членки на Европейския съюз, или между Република България и трети държави;
11. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейските общности, по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ);
12. организира популяризиране на мерките за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
13. взаимодейства с браншовите организации и другите юридически лица с нестопанска цел при провеждането на политиката за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта.
14. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на възобновяемите източници;
15. осъществява контрол в предвидените от закона случаи;
16. осъществява и други правомощия в областта на възобновяемите източници, възложени му с други нормативни актове.
Чл. 6. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) участва в процеса по осъществяване на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, като:
1. издава на производителите на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници гаранции за произход на енергията и извършва дейностите по прехвърляне и отмяна на тези гаранции;
2. организира планираното статистистическо прехвърляне на определени количества енергия, произведена от възобновяеми източници, от Република България към отделна държава – членка на Европейския съюз, както и към Република България от отделна държава – членка на Европейския съюз по ред и при условия, определени в наредбата по т. 1;
3. определя преференциални цени за изкупуването на електрическата енергия, топлиннатга енергия и на енергията за охлаждане от възобновяеми източници.
Чл. 7. (1) Държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта, се осъществява от Изпълнителния директор на Агенцията по устойчиво енергийно развитие (АУЕР).
(2) Изпълнителният директор на АУЕР се назначава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, съгласувано с министър-председателя.
(3) Изпълнителният директор:
1. ръководи, управлява и представлява АУЕР;
2. участва в разработването на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници по чл. 4, ал. 1, т. 2;
2.3. организира изпълнението на дейностите и мерките, включени в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници по чл. 4, ал. 1, т. 2;
2.4. предоставя ежегодно на министъра на икономиката, енергетиката и туризма необходимата информация за изготвяне на годишните доклади по чл. 5, ал. 2, т. 2;
2.5. набира информация за разполагаемите ресурси на възобновяеми източници на енергия;
6. организира създаването и поддържането на националната публична информационна система по чл. 3, т. 6;
7. съдейства за разработване на минимални изисквания за придобиване на професионална квалификация за извършване на дейности по монтаж и поддръжка на съоръжения за биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални и слънчеви фотоелектрични преобразуватели, и слънчеви топлинни инсталации;
8. взаимодейства с органите на държавна власт и органите на местното самоуправление, и другите юридически лица с нестопанска цел при изпълнението на дейности и мерки за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в за нуждите на транспорта.
9. оказва съдействие на органите на държавна власт и органите на местно самоуправление при изпълнението на задълженията им по този закон;
10. изпълнява и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.
Чл. 8. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта на територията на областта;
2. координират дейностите по провеждане на политиката за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта между общините в областта;
3. предоставят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма информация за изпълнението на програмите по чл. 8, т. 1 в общините на територията на областта;
4. организират на територията на областта актуализирането и поддържането на публичната информационна система по чл. 3, т. 6.
Чл. 9. Кметовете на общини:
1. разработват и внасят за приемане от общинските съвети общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта;
2. разработват и прилагат схеми за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в за нуждите на транспорта;
3. организират информационни кампании сред населението на съответните общини за насърчаване на производството и потреблението електрическа енергия, топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в за нуждите на транспорта;
4. предоставят на областните управители информация за изпълнението на програмите по т. 1;
5. организират на територията на общината актуализирането и поддържането на публичната информационна система по чл. 3, т. 6.
Глава трета
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕНЕРГИЯТА
ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Чл. 10. (1) За постигане на задължителната национална цел на Република България за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, министърът на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с правомощията си по чл. 5, ал. 2, т. 1 разработва Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници.
(2) Националният план по ал. 1 съдържа:
1. националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници, потребена за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и за нуждите на траспорта;
2. мерките за постигане на целите по т. 1;
3. прогноза за свръхпроизводството или недостига на енергия от възобновяеми източници;
4. планираните статистистически прехвърляния на определени количества енергия, произведена от възобновяеми източници, от Република България към отделна държава – членка на Европейския съюз, както и към Република България от отделна държава – членка на Европейския съюз;
5. планираните съвместни проекти за производство на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от възобновяеми източници между Република България и отделните държави-членки на Европейския съюз, или между Република България и трети държави.
6. съвместните схеми за подпомагане за насърчаване потреблението на енергия от възобновяеми източници в случай на необходимост от тези схеми;
7. отраженията на мерки за енергийна ефективност върху крайното потребление на енергия;
8. друга информация.
(3) енергоспестяващи мерки и увеличаване на енергийната ефективност
Чл. 11. (1) Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници обхваща периода до 2020 г. и се актуализира в случай на неизпълнение на средните стойности за всеки двугодишен период въз основа на:
1. целите за производство на енергия от възобновяеми източници, изчислени по методика, определена в наредбата по чл. 40;
1.2. годишните доклади по чл. 5, ал. 2, т. 2 за постигането на целите; (ПЗР – че ще се използват данните от предния доклад);
3. доклад за наличната и прогнозната към годината на отчитане максимална инсталирана електрическа мощност, която може да бъде присъединена към преносната и разпределителната електрически мрежи, представена на министъра на икономиката, енергетиката и туризма от системния оператор по райони и по видове мрежи;
4. доклад за наличните и прогнозните към датата на актуализация на Националния план, възможности за управление на електроенергийната система, представена на министъра на икономиката, енергетиката и туризма от Електроенергийния системен оператор;
5.плановете за развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи за присъединяване на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, представени на министъра на икономиката, енергетиката и туризма от собствениците на мрежите;
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма на всеки две години до 30 април на съответната година внася за одобрение в Министерски съвет доклад за изпълнението на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници по чл. 5, ал. 2, т. 3.
(3) Докладът по ал. 2 обхваща двугодишен период и съдържа следната информация:
1. произведените и потребени количества електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане, биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на транспорта по сектори;
1.2. общото количество на произведената и потребена енергия от възобновяеми източници;
1.3. изпълнени и планирани мерки за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, съобразени с националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г;
1.4. изпълнение, актуализиране и/или въвеждане на нови схеми за подпомагане на мерки свързани с изпълнение на националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г;
1.5. количествата електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се разпределя към крайните потребители;
1.6. реализация на мерки за осигуряване надежност и защита на системата за издаване на гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници;
1.7. оценка на административни процедури от гледна точка на отстраняване на регулаторни и нерегулаторни пречки, свързани с реализацията на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и постигнатия напредък за отстраняването на тези пречки с цел гарантиране изпълнението на националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г;
1.8. анализ на мерките за осигуряване на преноса и разпределението на енергия от възобновяеми източници и предложения за подобряването им;
1.9. оценка на потенциала на биомаса и предложение за производството и потреблението на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от биомаса;
1.10. изменение на цените на стоките и земеползването в резултат на увеличаване на потреблението на биомаса и други видове енергия от възобновяеми източници;
1.11. разработването и делът на биогоривата, произвеждани от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали;
1.12. прогноза за въздействието на производството на биогорива и течни горива от биомаса върху биоразнообразието, водните ресурси, качеството на водите и качеството на почвите;
1.13. прогноза за нетното намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използването на енергия от възобновяеми източници;
1.14. прогноза за свръхпроизводството на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което подлежи на прехвърляне към други държави-членки;
1.15. прогноза за потенциала за съвместни проекти до 2020 г.;
1.16. прогноза за потреблението на енергия от възобновяеми източници, което се предвижда да бъде задоволявано по начин, различен от вътрешно производство;
1.17. информация за това, как е била направена прогноза за дела на биоразградимите отпадъци от отпадъците, използвани за производство на енергия, както и какви стъпки са предприети за подобряване и проверка на прогнозите;
(4) В доклада по ал. 2 могат да бъдат коригирани данните от предходните доклади;
(5) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма публикува одобрения доклад по ал. 2 на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Глава трета
ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Раздел I
Общи положени
Чл. 12. (1) Инвестиционните намерения за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници се предхождат от оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса на съответния вид енергия от възобновяем източник, който се предвижда да бъде използван в процеса на производство на енергия в бъдещия енергиен обект.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в следните случаи:
1. при изграждане на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW върху покривни и фасадни конструкции на сгради;
2. при изграждане на енергийни обекти или въвеждане в експлоатация на съоръжения за производство на топлинна енергия и/ или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 50 kW.
(3) Условията и редът за извършване на оценката по ал. 1 се определят в наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Раздел II
Насърчаване производството на електрическа
енергия от възобновяеми източници
Чл. 12. Производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително и на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от възобновяеми източници се насърчава чрез:
1. предоставяне на гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници до преносната и разпределителната електрически мрежи;
2. гарантиране на дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, при спазване на критериите за сигурност на електроенергийната система;
3. предоставяне на приоритет от Eлектроенергийния системен оператор при диспечиране на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии, определени в Правила, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране;
4. сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници за срок от:
а) 25 години - за електрическата енергия произведена от геотермална и слънчева енергия;
б) 15 години – за електрическата енергия произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВ;
в) 15 години – за електрическата енергия произведена от други видове възобновяеми източници.
5. определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW;
6. създаване на задължения, считано от 01 януари 2012 г., по отношение на собствениците на обществени сгради за въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници при изграждане или основен ремонт на тези сгради;
7. създаване на задължения, считано от 31 декември 2014 г., по отношение на собствениците на сгради за въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници при изграждане или основен ремонт на тези сгради;
(ЛЕГАЛНА ДЕФИНИЦИЯ ЗАОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ
8. облекчаване на административното регулиране при производството на енергия от възобновяеми източници, както и при изграждането на необходимите съоръжения.

Раздел III
Присъединяване, изкупуване, пренос и разпределение на
електрическата енергия от възобновяеми източници

Чл.13. (1) Собствениците на преносната или разпределителната електрически мрежи присъединяват всеки енергиен обект на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който отговаря на специфичните условия за присъединяване към мрежата, определени в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката;
(2) При изготвяне на становище за реда и условията за присъединяване собственикът на преносната или разпределителната електрическа мрежа, към когото е подадено искането за проучване за присъединяване, спазвайки критериите за сигурност на електроенергийната система, определя място на присъединяване, което е технически и икономически най-изгодно за производителя и за собственика на мрежата.
(3) Границата на собственост на електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон. Когато мястото на присъединяване не съвпада с границата на собственост на електрическите съоръжения, се прилага разпоредбата на чл. 116, ал. 5 от Закона за енергетиката.
(4) За енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW върху покривни и фасадни конструкции на сгради мястото на присъединяване на енергийния обект съвпада с мястото на присъединяване на сградата.
Чл. 14. (1) Разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, са за сметка на производителя;
(2) Разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, са за сметка на собственика на преносната или разпределителната елекрическа мрежа, като производителят дължи цена за присъединяване, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
(3) Разходите необходими за разширението и реконструкцията на преносната и разпределителната електрическа мрежа, свързани с присъединяването на енергийния обект на производителя по чл. 13, ал. 2, са за сметка на собственика на съответната мрежа и не се включват в цената за присъединяване на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Чл. 15. (1) Собствениците на преносната или разпределителната електрически мрежи при отчитане на целите, заложени в Националния план за енергията от възобновяеми източници, включват в ежегодните си инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници.
(2) За целите на реализация на съвместни проекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници между Република България и отделните държави-членки на Европейския съюз, или между Република България и трети държави, собственикът на преносната мрежа включва в инвестиционните си програми средства за изграждането на необходимите междусистемни връзки.
(3) Новите електропроводи и подстанции, необходими за развитие на преносната и разпределителната електрически мрежи, чието изграждане е необходимо за целите на присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, имат статут на инфраструктурни обекти с национално значение.
(4) В случай на неизпълнение на дейностите, заложени в ремонтните и инвестиционните програми за развитие на мрежите по ал. 1 и ал. 2, собствениците на преносната и разпределителната електрически мрежи докладват на ДКЕВР за предприетите от тях мерки за гарантиране на достъпа и преноса или разпределението на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Чл. 16. (1) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници сключва със собственика на преносната или разпределителната електрическа мрежа предварителен договор и договор за присъединяване по реда, предвиден в наредбата по чл. 116, ал.7 от ЗЕ.
(2) Срокът за присъединяване на енергийния обект към преносната или съответната разпределителна мрежа, определен в договора за присъединяване, е не по-дълъг от заявения от производителя срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект.
(3) При сключване на предварителния договор за присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници внася в полза на собственика на преносната или разпределителната електрическа мрежа парична гаранция в размер на 1 % от предварителната оценка на предстоящата инвестиция(ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ ИЛИ ИНСТАЛАЦИЯТА).
(4) Гаранцията по ал. 4 служи като обезпечение в полза на собственика на преносната или разпределителната електрическа мрежа, че поетите от производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници задължения по предварителния договор за присъединяване и по договора за присъединяване ще бъдат изпълнени.
(5) Гаранцията по ал. 4 се освобождава след издаване на разрешение за ползване на енергийния обект..
(6) В случай на неизпълнение на задълженията на собственика на преносната или разпределителната електрическа мрежа, предвидени в предварителния договор за присъединяване и в договора за присъединяване, същият дължи на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници обезщетение по общия ред.
Чл. 17. (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия, за което има издадени гаранции за произход по реда на наредбата по чл. 6, т. 1 с изключение на количествата, за които производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар, както и количеството енергия, произведено за собствени нужди.
(2) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност над 30 kW сключват договор за достъп с Електроенергийния системен оператор или договор за разпределение със собственика на разпределителната електрическа мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.
(3) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, по преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 18. (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена по комбиниран начин, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар, по цени, определени по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
(2) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници по комбиниран начин може да продаде произведената от него електрическа енергия по една от следните преференциални цени:
1. преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, определена по реда и при условията на наредбата по ал. 1 или
2. преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми източници, определена по реда и при условията на наредбата по чл. 162, ал. 2 от Закона за енергетиката.
Чл. 19. Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената при комбинирано изгаряне на възобновяеми източници и невъзобновяеми енергийни източници електрическа енергия, отговаряща на дела на вложеното количество възобновяеми източници, по цени, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Раздел I V
Насърчаване на производството на топлинна енергия, енергия за охлаждане
Чл. 20. Производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници се насърчава чрез:
1. предоставяне на гарантиран достъп на топлинната енергия, произведена от възобновяеми източници, до топлопреносната мрежа;
2. гарантиране на дейностите по пренос на топлинна енергия, произведена от възобновяеми източници;
3. изграждане на топлопреносна мрежа в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката, където има инвестиционни намерения за реализацията на проекти за изграждане на енергийни обекти за производство на топлинна енергия от възобновяеми източници;
4. създаване на изисквания по отношение на собствениците на сгради - държавна и общинска собственост за въвеждане в експлоатация на съоръжения за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници.
5. създаване на изисквания по отношение на собствениците на жилищни и нежилищни сгради за въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници.
Чл. 21. Присъединяването на енергийни обекти за производство на топлинна енергия се извършва по реда и при условията на чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 22. В случаите на реализация на инвестиционните намерения на общини или на други юридически лица в населени места, в които няма изградена топлопреносна мрежа, същата се изгражда от лице, притежаващо лицензия за пренос на топлинна енергия на територията на съответното населено място.
Чл. 23. Топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници се изкупува по преференциални цени, определени от ДКЕВР по реда на Раздел V.
(3) Възложителите на обектите по ал. 1 могат да ползват средства за реализация на инвестиционните си намерения от Фонда по чл. 28, т. 3 при условия и по ред, определени в Правилата за работа на Фонда.
Раздел V
Гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници
Чл. 24 . (1) Дейностите по издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход се извършват от ДКЕВР.
(2) Гаранцията за произход се издава за стандартно количество енергия от 1MWh за срок от 12 месеца и съдържа най-малко следната информация:
1. възобновяемия източник, използван за производство на енергията;
2. началната и крайната дата на производство на енергията от възобновяеми източници;
3. вид на произведената енергия;
4. наименование, местоположение и вид обща инсталирана мощност на енергийния обект, където енергията е била произведена;
5. използвани схеми за подпомагане;
6. дата на въвеждане на енергийния обект в експлоатация;
7. дата и държава на издаване;
8. уникален идентификационен номер.
(3) За всяка единица произведена енергия може да бъде издавана само една гаранция за произход.
(4) Гаранцията за произход се обезсилва след като бъде използвана.
Чл. 25. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране признава гаранциите за произход издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, при условията на взаимност.
(2) Редът и условията за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход, както и редът и условията за признаване на гаранциите за произход по ал. 1 се определят с наредба на Министерски съвет по предложение на ДКЕВР.

Раздел V
Преференциални цени за изкупуване на енергията от възобновяеми източници
Чл. 26. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни определя преференциални цени за продажба на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически енергийни обекти с инсталирана мощност над 10 MW.
(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят въз основа на:
1. инвестиционните разходи необходими за реализация на проектите за производство на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане;
2. нормата на възвращаемост;
2.3. структурата на капитала;
2.4. експлоатационните разходи за срока на действие на договора за задължително изкупуване на произведената електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане;
5. производителността на инсталацията според вида технология;
(3) Цената на енергията произведена от възобновяеми източници не се изменя за целия срок на договора за задължително изкупуване на произведената електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане и е равна на преференциалната цена действаща към датата на сключване на договора за изкупуване на възобновяема енергия.

Глава четвърта
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Чл. 27. Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници се извършва чрез:
1. разработване на схеми за подпомагане на национално ниво за производството и потреблението на енергия от възобноваеми източници;
2. разработване на съвместни схеми за подпомагане с другите държави-членки на Европейския съюз за подпомагане за производството и потреблението на енергия от възобноваеми източници;
3. финансиране на проекти за производство на енергия от възобноваеми източници, както и на проекти за изграждането на нова и разширението на съществуваща преносна и разпределителна мрежа от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” и други финансови институции.

Глава четвърта
ПРОИЗВОДСТВО И ПОТРЕБЛЕНИЕ НА БИОГОРИВА И ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА НУЖДИТЕ НА ЗА НУЖДИТЕ НА ТРАНСПОРТА.
ПРОИЗВОДСТВО И ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА

Раздел I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 28. Производството на течни горива от биомаса за енергийни цели и на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на за нуждите на транспорта се насърчава чрез:
1. достъпност на транспортните горива;
1.2. осигуряване ефективна работа на двигателите при спазване на техническите и качествените норми за производство на биогорива и течни горива от биомаса;
1.3. предлагане на смеси на биогорива като съставна част на течните горива от нефтен произход за двигатели с вътрешно горене.
1.4. устойчиво развитие на земеделието и лесовъдството;
1.5. критерии за устойчивост на биогоривата и на течните горива от биомаса;
1.6. намаляване най-малко с 35% на количеството емисии на парникови газове при потреблението на биогоривата за нуждите на за нуждите на транспорта и на течните горива от биомаса.
Чл.29. Суровините за производство на биогорива и течни горива от биомаса не могат да бъдат произведени от терени, които са:
1. Девствени гори или други залесени земи при които липсва съществено нарушение на екологичните процеси;
1.2. Зони определени със закон, признати от международни споразумения или други компетентни органи;
1.3. Пасища с висока степен на биоразнообразие;
1.4. Терени с високо въглеродни запаси.

Раздел II
ПРОИЗВОДСТВО И ВНОС НА БИОГОРИВА И ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА НУЖДИТЕ НА ЗА НУЖДИТЕ НА ТРАНСПОРТА.
ПРОИЗВОДСТВО И ВНОС НА ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА
Чл. 30. (1)Производството и вноса на биогорива и течни горива от биомаса от държави-членки на европейската общност, както и от трети държави се осъществява при спазване на следните принципи:
1. Възможност за смесване на партиди от суровини с различни характеристики за устойчивост;
1.2. Възможност за смесване на партиди от биогорива и партиди от течни горива от биомаса с различни характеристики за устойчивост;
1.3. Възможност за смесване на партиди от биогорива с различни характеристики за устойчивост с горива от нефтен произход;
(2) Необходимото количество на биогоривата и енергията от възобновяеми източници за нуждите на за нуждите на транспорта се определят като дял от крайното потребление на автомобилни бензини и дизелово гориво в единния списък по чл. 5, ал. 2, т. 3 въз основа на:
1. целите за производство на биогорива и енергия от възобновяеми източници определени в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници;
2. годишните доклади по чл. 5, ал. 2, т. 2 за постигането на заложените в Националния план цели; (ПЗР – че ще се използват данните от предния доклад);
3. заявените в общините инвестиционни намерения за изграждане на инсталации за производство на биогорива и/или на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за нуждите на за нуждите на транспорта.
(3) За целите на изготвяне на единния списък, общините предоставят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, информацията по ал. 2, т. 3 в срок не по-късно от 30 октомври на текущата година.

Раздел III
ПОТРЕБЛЕНИЕ НА БИОГОРИВА И ЕНЕРГИЯ ОТ
ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА НУЖДИТЕ НА ЗА НУЖДИТЕ НА ТРАНСПОРТА.
ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА

Чл. 31. (1) Биогоривата и техните производни за нуждите на за нуждите на транспорта се потребяват чисти или в смеси като съставна част на течните горива от нефтен произход.
(2) Освен случаите по ал. 1, за нуждите на за нуждите на транспорта може да бъде използвана и всеки друг вид енергия от възобновяеми източници.
Чл. 32. Течните горива от биомаса се потребяват за производство на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане.
Чл. 33. (1) Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за нуждите на за нуждите на транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва:
1. от 1 септември 2010 г. - гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 3 процента обемни;
1.2. от 1 март 2011 г. - гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 4 процента обемни и гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол минимум 2 процента обемни;
1.3. от 1 септември 2011 г. - гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол минимум 3 процента обемни;
1.4. от 1 март 2012 г. - гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол минимум 4 процента обемни;
(2) Съдържанието на биодизел и биоетанол в горивата за дизелови и бензинови двигатели не трябва да надвишава 5 процента обемни.
(3) В срок два месеца след изтичането на сроковете по ал. 1 крайните разпространители са длъжни да предлагат на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели в съответствие с изискванията на ал. 1 и 2.
(4) До 1 март 2011 г. лицата по ал. 1 и 3 могат да предлагат на пазара автомобилни бензини (КБКСС) със съдържание на биоетанол, което не трябва да надвишава 5 процента обемни, като предоставят на видно място информация относно съдържанието на биоетанол и правилната употреба на сместа.

Раздел IV
ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЧЕСТВОТО, КОНТРОЛА И ПУСКАНЕТО НА
ПАЗАРА НА БИОГОРИВАТА И ТЕХНИТЕ СМЕСИ И НА
ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ОТ БИОМАСА
Чл. 34. (1) Лицата, които пускат на пазара биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход за нуждите на за нуждите на транспорта, съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество съгласно чл. 18а, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух;
(2) Разпространителите и крайните разпространители предоставят за всяко последващо разпространение, копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход по чл. 18б, ал. 1, т. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 35. Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход се извършва само в данъчни складове, лицензирани по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 36. (1) Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" купува и продава нефтопродукти, предназначени за създаване, съхраняване и обновяване на държавни резерви, военновременни и задължителни запаси, несмесени с биогорива.
(2) Лицата, които купуват горива за бензинови и дизелови двигатели от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", са длъжни да ги смесват с биотанол и биодизел в процентното съотношение и в сроковете по чл. 6, ал. 1, т.т. 1-4 и ал.2.
Чл. 37. (1) Техническите и качествените изисквания към биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход, както и условията, редът и начинът за техния контрол се определят с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
(2) Контролът върху качеството на биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица по същия закон.

Глава пета
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОЛИЧЕСТВАТА ЕНЕРГИЯ, ПРОИЗВЕДЕНА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И ДОКЛАДВАНЕ

Раздел I

ДОСТЪПНОСТ И РАЗПОЛАГАЕМОСТ НА ИНФОРМАЦИЯТА

Чл. 38. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в АУЕР се създава и поддържа национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България.
(2) За осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:
1. националните цели за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници;
1.2. отчета за изпълнението на националния план за действие за енергията от възобновяеми източници;
1.3. програми за квалификационни схеми за обучение на монтажници на съоръжения за биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални и слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации;
1.4. списък на квалифицирани или сертифицирани монтажници на съоръжения за биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални и слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации;
5. мерки за стимулиране на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
5.6. мерки за стимулиране на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на за нуждите на транспорта;
5.7. семинари, конференции и други мероприятия свързани с производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и потреблението на биогорива и енергия от други възобновяеми източници;
8. разходите и енергийната ефективност на оборудването и системите за производство и потребление на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници предоставяна от доставчиците на оборудване и системи или от компетентните национални органи относно чистите печалби;
8.9. обучение на граждани за ползите и възможностите при реализация на проекти свързани с производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и потреблението на биогорива и енергия от други възобновяеми източници.
(3) За осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:
1. енергията, произведена от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на за нуждите на транспорта
2. потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници за нуждите на за нуждите на транспорта предоставят.
2.3. проектите, финансирани от Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници";

Чл. 39. (1) Информацията по чл. 1, ал. 3 се предоставя от:

1. производителите, общественият доставчик и крайните снабдители за електрическата енергия;
2. производителите и топлопреносните предприятия за топлинната енергия и енергията за охлаждане;
2.3. лицата, които пускат на пазара биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход за нуждите на за нуждите на транспорта;
2.4. разпространителите и крайните разпространители на биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход за нуждите на за нуждите на транспорта;
2.5. производители на биогорива и течни горива от биомаса;
6. изпълнителния директор на Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници";
6.7. доставчици на инсталации за производство на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
6.8. доставчици на услуги по монтаж и поддръжка на инсталации за производство на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
6.9. органите на държавната и местната власт;
6.10. собствениците на обществени сгради.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на агенцията не по-късно от 31 януари на годината, следваща годината на изпълнение.
Чл. 40. Съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по чл. 38, ал. 2 се определят в наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.


Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 33. Областен управител или кмет на община, който не организира поддържането на публична информационна система по чл. 6, т. 4 , съответно по чл. 7, т. 5 , се наказва с глоба в размер 1000 лв.
Чл. 34. Областен управител или кмет на община, който не предоставя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, съответно на областния управител, информация за изпълнението на програмите по чл. 7, т. 1 , се наказва с глоба в размер 1000 лв.
Чл. 35. (1) На енергийно предприятие, което не присъедини приоритетно производител на електрическа енергия по чл. 13, ал. 2 , се налага имуществена санкция в размер 50 000 лв.

(2) На енергийно предприятие, което не присъедини производител на електрическа енергия в сроковете по чл. 13, ал. 7 , се налага имуществена санкция в размер 30 000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 36. (1) На обществен доставчик, съответно крайни снабдители, които не изпълнят задължението си по чл. 16 , 17 и 18 , се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 37. (1) На производител, който не предостави данните по реда на глава пета, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 38. (1) На производител, вносител или доставчик на течни горива от нефтен произход, който не изпълни задължението си по чл. 24 за задължително смесване, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 39. (1) На обществен доставчик и крайни снабдители, които не предоставят данните по реда на глава пета, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 40. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения, се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Възобновяеми енергийни източници" са неизкопаеми енергийни източници, които съдържат слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия, включително енергия на вълните и енергия на приливите и отливите, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергия от биомаса и енергията от индустриални и битови отпадъци.
2. "Алтернативни енергийни източници" са водород, отпадни продукти от технологични процеси и други.
3. "Биогорива" са течни или газообразни горива за транспорта, произведени от биомаса. За биогорива се смятат продукти като:
а) "биоетанол": етанол, произведен от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба като биогориво;
б) "биодизел": метилов естер, произведен от растителни или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначен за употреба като биогориво;
в) "биогаз": газообразно гориво, произведено от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, което може да бъде пречистено, докато достигне качеството на природния газ, предназначено за употреба като биогориво;
г) "биометанол": метанол, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво;
д) "биодиметилетер": диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво;
е) "био-етил-третичен-бутил-етер": етил-третичен-бутил-етер, произведен на базата на биоетанол, при което обемният процент био-етил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 47;
ж) "био-метил-третичен-бутил-етер": гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36;
з) "синтетични биогорива": синтетични въглеводороди или смеси от синтетични въглеводороди, които са произведени от биомаса;
и) "биоводород": водород, произведен от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба (използване) като биогориво;
к) "чисто растително масло": масло, произведено от маслодайни растения чрез пресоване, екстракция или сходни процеси, което е сурово или рафинирано, но химически немодифицирано, доколкото употребата му е съвместима с типа двигател и със съответните изисквания относно емисиите.
4. Формите за предлагане на пазара на биогоривата по т. 3 са:
а) "чисти" - чисти биогорива или течни горива с високо съдържание на биогоривото в тях със специфични качества за използването им в транспорта;
б) "смеси" - смеси на биогорива с течни горива в съответствие с изискванията за качество на горивата от нефтен произход, заложени в техническите спецификации за автомобилни бензини (БДС EN 228) и гориво за дизелови двигатели (БДС EN 590), където биогоривото е максимален процент;
в) "производни на биогоривата" са течни горива, получени от биогорива, като например етил-третичен-бутил-етер с процент на биогоривото не по-малък от 47.
5. "Биомаса" е биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство, включително растителни или животински субстанции, от горското стопанство, както и биологично разградими фракции от индустриални или битови отпадъци, които могат да се използват като гориво, и следните отпадъци, използвани за гориво:
а) растителни отпадъци от селското и горското стопанство;
б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, ако генерираната топлина се оползотворява;
в) растителни отпадъци от производството на пулпа от дървесина и производството на хартия от пулпа, ако се изгарят съвместно на мястото на производство и генерираната топлина се оползотворява;
г) коркови отпадъци;
д) отпадъци от дървесина, с изключение на съдържащите хологениращи органични съединения или тежки метали;
е) утайки от пречиствателни станции;
ж) животински субстанции.
6. "Други възобновяеми горива" са възобновяеми горива, различни от биогоривата, произведени от възобновяеми енергийни източници и използвани в транспорта.
7. "Енергийно съдържание" е долната работна топлина на изгаряне на дадено гориво.
8. "Електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници" е електрическата енергия, произведена от съоръжения, използващи само възобновяеми енергийни източници, както и частта от електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в хибридни системи, използващи също и конвенционални енергийни източници и включващи възобновяемо електричество за пълнене на складови системи и изключващо електричество, произведено в резултат на складови системи.
9. "Зелен сертификат" е документ с определен срок на действие, удостоверяващ производството на определено количество електрическа или топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници или по комбиниран способ, посочващ датата и мястото на производство, производствената мощност и нейния собственик, прехвърлим отделно от физическата електрическа или топлинна енергия, чието производство удостоверява.
10. "Комбинирано изгаряне" е изгаряне на възобновяеми енергийни източници и невъзобновяеми енергийни източници, при което поне 20 на сто от използваното гориво за производството на електрическа или топлинна енергия е възобновяеми енергийни източници.
11. "Минимална схема на присъединяване" е най-икономичната съвкупност от електрически уредби и електропроводни линии за присъединяването на даден обект, определена в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба за устройство на територията, за устройство, безопасност и експлоатация на електрическите мрежи, техническите спецификации и използваните от преносното, съответно разпределителното предприятие съоръжения и технологии за изграждане и за ремонтно-експлоатационно обслужване на мрежовата инфраструктура.
12. "Място на присъединяване към електрическата мрежа" е всяка от точките в конструкцията на преносната и/или разпределителните електрически мрежи, към които са свързани съоръженията за присъединяване на един или повече обекти на производители и/или потребители на електрическа енергия.
13. "Потребител на електрическа и/или топлинна енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа и/или топлинна енергия за домакинството си.
14. "Потребление на електрическа енергия (брутно вътрешно потребление на електрическа енергия)" е националното производство на електрическа енергия, към което се добавят производството за собствени нужди и вносът на електрическа енергия и от получената сума се извади износът.
15. "Сертификат за произход" е официален непрехвърляем документ, удостоверяващ производителя, количеството произведена електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници, посочващ периода на производство, производствената централа, мощността й и други данни и показатели, определени в наредбата по чл. 19, ал. 3 .
16. "Топлинна и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници" е енергията, получена чрез използване на слънчевата радиация, геотермалните води, изгарянето на биомаса, алтернативните източници и отпадната топлина при производствените и енергийните процеси.
§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2008 г., в сила от 14.11.2008 г.) Задължителното изкупуване на електрическата енергия по чл. 16 и 17 се извършва по договори за изкупуване. Срокът на договорите е 25 години - за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, и съответно 15 години - за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми енергийни източници. Сроковете за задължително изкупуване започват да текат:
1. за съществуващите производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW - след предоговаряне, но не по-късно от 31 март 2009 г.;
2. за всички нови производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW - от започване производството на електрическа енергия, но не по-късно от 31 декември 2015 г.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в срок до 31 декември 2011 г. изготвя и внася в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници, който може да не се прилага за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по ал. 1.
§ 4. До влизането в сила на лицензиите за извършване на дейността снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители задълженията на крайните снабдители, произтичащи от този закон, се изпълняват от съществуващите обществени снабдители.
§ 5. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г. и бр. 30, 65 и 74 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1 думите "и използване на възобновяеми енергийни източници" се заличават.
2. В чл. 2, ал. 1, т. 5 се отменя.
3. В чл. 4, ал. 2, т. 9 и 10 се отменят.
4. В чл. 33:
а) в ал. 1 думите "от възобновяеми енергийни източници по чл. 159, ал. 2 и" се заличават;
б) алинея 2 се отменя.
5. В чл. 35, ал. 2, т. 3 думите "чл. 159 и 162" се заменят с "чл. 162 и по чл. 15 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата".

6. В наименованието на глава единадесета думите "от възобновяеми енергийни източници и" се заличават.
7. В глава единадесета, раздел I "Производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници" с чл. 157 - 160 се отменя.
8. В чл. 206, ал. 1 думите "7000 до 20 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".
9. В чл. 207, ал. 1 думите "7000 до 20 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".
10. В чл. 208, ал. 1 думите "5000 до 15 000" се заменят с "10 000 до 100 000".
11. В чл. 210, ал. 1 думите "7000 до 20 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".
12. В чл. 211, ал. 1 думите "10 000 до 25 000" се заменят с "20 000 до 1 000 000".
13. Член 212 се отменя.
14. В чл. 216 думите "500 до 1000" се заменят с "1000 до 5000".
15. В чл. 219, ал. 1:
а) думите "и 212" се заличават;
б) думите "500 до 5000" се заменят с "от 1000 до 8000".
16. В чл. 225, ал. 2 числото "212" се заличава.
17. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 3, 6, 18 и 52 се отменят.
18. Параграф 127 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 74 от 2006 г.) се отменя.
§ 6. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за енергетиката се привеждат в съответствие с този закон в срока по ал. 1.
§ 7. Министерският съвет приема:
1. индикативните цели по чл. 4, ал. 1, т. 3 - в тримесечен срок от влизането в сила на закона;
2. програмите по чл. 4, ал. 2 и 3 - в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
§ 8. Разпоредбата на чл. 24 влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 юни 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
————————————————————————————————
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за енергийната ефективност
(ДВ, бр. 98 от 2008 г., в сила от 14.11.2008 г.)
......................................................................
§ 17. В Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ДВ, бр. 49 от 2007 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 3 ал. 1 се изменя така:
.......................................................................
§ 18. Срокът по § 3, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата започва да тече от влизането в сила на този закон.
.......................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение на Закона за туризма
(ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.)
.......................................................................
§ 23. В Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн., ДВ, бр. 49 от 2007 г.; изм., бр. 98 от 2008 г.) навсякъде думите "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма".
.......................................................................