Форум ВЕИ

[Tony]

Ограничения за изключването на площи от държавния поземлен фонд и за промяна на предназначението им въвеждат подготвени от земеделското министерство промени в закона за опазването на земеделските земи. Проектът ще бъде внесен за обсъждане от правителството едва след като бъде обсъден с бизнеса, уточниха от ведомството.

Инвеститорите в проекти за възобновяеми енергийни източници(ВЕИ) изразиха остро недоволството си от предвидената забрана за изграждане или разширяване на ВЕИ централи върху земеделски земи от първа до четвърта категория, което на практика означава цялата обработваема площ, тъй като в пета и шеста категория са ливади и пасища.

"Целта е държавата да запази високопродуктивните обработваеми площи", обясни Лили Стоянова, шеф на отдел "Поземлени отношения и комасация" в агроминистерството. От ведомството казаха още, че промяната е с превантивен характер, насочена срещу спекулативното разрастване на ВЕИ- проектите, за които не е сигурно, че ще бъдат изпълнени, а целят земеделските земи да бъдат изключени от държавния фонд и впоследствие застроени.

От асоциациите на фотоволтаиците и производителите на екологична енергия обявиха мярката за дискриминационна, тъй като за други дейности такава рестрикция не се предвижда. "Не оспорваме желанието да министерството да пресече изключването на плодородна земя заради спекулативни цели, но вместо с административни мерки, това може да стане с икономически.

Всеки сериозен инвеститор е готов примерно да плати по-висока такса за изключването на земята или да внесе гаранция в полза на общината или държавата", коментира Никола Газдов, председател на фотоволтаичната асоциация. Той добави, че ако министерството забрани изграждането на ВЕИ-паркове в земи до четвърта категория, единствената алтернатива ще останат ливадите и пасищата, голяма част от които попадат в защитените територии и зоните от екологичната мрежа НАТУРА.

"Направихме среща с екологичните организации, които се съгласиха, че инвестициите в зелена енергия ще бъдат силно затруднени, ако единствената алтернатива за тяхното изграждане останат планинските райони", каза и Велизар Киряков, председател на асоциацията на производителите на екологична енергия. Ще внесем още утре, в четвъртък, предложението на бизнеса земеделското министерство да преразгледа териториите с най-много пустеещи земи и да наложи забраната примерно само върху площите от първа и втора категория", уточни Киряков.

Предлаганите от екипа на министър Мирослав Найденов промени са част от пакета мерки на правителството срещу досегашното масово отчуждаване на обработваеми земи и тяхното застрояване. Те предвиждат и увеличение в пъти на сегашните санкции за чиновници, които допускат изваждане на терени от поземления фонд без да са спазени всичките изисквани процедури.

Последните данни на земеделското министерство сочат, че до лятото на 2009 г. е променено предназначението на 11 500 дка плодородна земя и по документи върху нея предстои да се строят слънчеви или вятърни централи. Към края на 2009 г. са депозирани нови 500 заявки за още 7500 дка, които все още не са разглеждани.

Също по данни на агроминистерството при 50 млн. дка общо обработваема земеделска земя в страната пустеещите площи са между 8 и 10 млн. дка. "Немалка част от необработваните земи са в четвърта категория, затова ще настояваме тези текстове от проектозакона да отпаднат", каза Никола Газдов.

По думите му нито соларните паркове, нито ветрогенераторите пречат на обработването на земеделските земи. "Дори да се изградят фотоволтаици за 1800 мегавата енергия, те ще заемат едва 0.02% от обработваемата земя", посочи шефът на фотоволтаичната асоциация.

От двете бизнес организации подготвят мотивирани възражения срещу текстовете, за да защитят интересите на бизнеса. Те припомниха как в края на миналата година екоминистерството се е отказало от идеята си за мораториум върху ВЕИ в зоните на екологичната мрежа НАТУРА. Велизар Киряков изрази съмнение, че промените са провокирани от "енергийни лобита, които са против разпространението на "зелената енергия".

"Ще потърсим становището на всички представители на бизнеса, за да подготвим работещи текстове. За целта подготвяме обществено обсъждане на промените, което ще се проведе на 11 март в София", обясни земеделският министър Мирослав Найденов. Той смята, че действащата нормативна уредба не дава достатъчни гаранции срещу необосновано застрояване на земеделските земи, затова в промените са заложени нови процедури за блокиране на спекулативното изключване на имоти.

Предлаганите промени са минали през съгласувателна процедура и мотивите за блокиране на стопяването на обработваемата земя са подкрепени и от министерството на икономиката и енергетиката.

"Основното е, че веднъж извадена от земеделския фонд, земята не може да се върне в него, затова в съгласувателната процедура ние се съгласихме с този мотив. Не съм запозната с конкретните промени,но ако те наистина ограничават инвестициите във ВЕИ, предполагам, че спорните текстове ще бъдат изчистени", коментира зам.- министърът Мая Христова.

Източник:
dnevnik.bg

[Tony]

Този закон ако се приеме в този вид, просто ще се вдигне цената на вече
успелите да сменят статута на земята си.
А уж би трябвало да се пресечат спекулативните проекти.

[Tony]

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

организира:

Публично представяне на промените в Закона за опазване на земеделските земи

Промяна в предназначнието на земеделските земи
- за изграждане на слънчеви централи
- за изграждане на вятърни централи
- за строителство на търговски обекти
- за строителство на предприятия

11 март 2010 г. Гранд Хотел София 11.30 ч., вход: свободен

За повече информация: тел.: 02 98511238 http://www.mzh.government.bg

http://www.mzh.government.bg/Articles/4 ... 875000.pdf

[Tony]

Вятърничева промяна
Поправки в Закона за земеделската земя ще ограничават инвестиционния интерес към зелена енергия

Огромният инвестиционен интерес към изграждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България, изглежда, скоро ще бъде пречупен. Официално решението за мораториум върху проектите за зелена енергия отпадна. Реално обаче разрешения не се издават, твърдят фирми от сектора. От друга страна, се подготвят няколко нови законодателни инициативи. Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране планира да подложи компаниите на по-строг контрол при издаването на линцензи, като ще иска гаранции за това, че те могат да осигурят финансирането на съответния проект.

Искрата, която е на път да запали пожар

Остро недоволство в сектора предизвикаха подготвените от Министерството на земеделието и храните поправки в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Ведомството единствено има правомощия да разреши промяна на статута на земеделските земи, така че на тях да може да се извършва строителство, индустриално производство или други неземеделски дейности.
В проектозакона е записана точка, която ограничава изграждането на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория (най-плодородните). Аргументът е, че така ще се опазят земите с най-продуктивни качества. Другите идеи на министерството са в комисиите по земеделски земи да бъдат включени и експерти от Министерството на икономиката и енергетиката заради повишения брой искания, свързани с енергийни обекти.

Планира се и нов данъчен ред. Досега данък за земеделска земя въобще не се плащаше. Единствено, ако в рамките й има постройка, се дължи данък сгради, по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Промените в ЗОЗЗ обаче предвиждат, след като статутът на земята се промени, дори на нея да няма застрояване, тя да се облага, защото вече ще е урбанизирана територия. Механизмът, по който ще се изчислява ставката, все още не е ясен. Ще има препратка в Закона за местните данъци, която ще урежда това ново положение, по информация от министерството.

Хубаво за държавата, лошо за бизнеса

Според Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия, достъпът до 98% от земята, която е подходяща за изграждането на ВЕИ, ще бъде блокиран с приемането на този закон. Това е дискриминационна мярка, защото е насочена само към един бизнес сектор, смята той. Логичен е въпросът защо поправките не въвеждат обща забрана за строителство, изграждане на бензиностанции и пътища например. Киряков обяснява, че изграждането на ветрогенератори или фотоволтаици в земеделски земи не пречи на паралелното развиване на земеделски дейности в тези парцели. Такава е била практиката досега в страната.

Изчисления на експерти от Българската фотоволтаичната асоциация (БФА) показват, че процентът на земеделска земя, която би била използвана за целите на индустрията, е нищожен. "Пазарът на фотоволтаични инсталации в България за следващите 5 - 10 години е приблизително 1800 Мв инсталирана мощност. При нужни средно 30 дка на инсталиран мегават това прави площи в размер на около 54 000 дка, или под 0.002% от земеделските площи в България. Тези данни са валидни при хипотеза, че за инсталиране на фотоволтаици ще бъде използвана само обработваема площ - без покривни инсталации и върху земя, подлежаща на рекултивация и индустриални терени", пише председателят на БФА Никола Газдов в своето становище, изпратено до медиите.

Председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Борислав Петков разказва, че в момента в България има над 4 млн. дка пустеещи земи и трябва да се помисли в посока как те да бъдат рекултивирани. Критерият, по който са категоризирани земите, е по-съществената слабост на регулацията в момента, смята Петков и добавя: "Има земи, които попадат във втора категория, но всъщност в рамките на парцела има скали."

Защитата на плодородните земи вероятно има своята сериозна обосновка, а идеята за промяна на закона - важния си аргумент. Но България като страна - членка на ЕС, е поела определени ангажименти за нарастване на дела на възобновяемите източници - до 2020 г. 16% от потребяваната енергия трябва да е зелена. Ако сегашният курс на управлението се запази, това със сигурност няма да се случи.

Източник
Капитал
capital.bg

[Tony]

Всички перки им пречат
Нормативните пречки пред зелената енергия поставя под въпрос съществуването на цял един сектор

Ако сте инвестирали във възобновяеми енергийни източници, със сигурност сте разчитали на ангажимента на България през 2020 г. 16% от потребената енергия да е зелена. Със същата сигурност напоследък си задавате въпроса дали това няма да е поредният ангажимент пред ЕС, който страната няма да изпълни. Непоследователното прекрояване на политиката към възобновяемата енергия просто не ви дава избор.

Първоначално инвеститорите бяха привлечени с преференциалните цени за изкупуване на чистата електроенергия. Докато разработваха проектите си обаче, се оказа, че пътят им е осеян с редица бюрократични и технологични пречки. Всички те обаче бяха тотално засенчени от идеята за мораториум върху изграждането на ВЕИ заради две наказателни процедури за вятърни паркове в зоните от "Натура 2000". Нищо че за нарушенията е отговорен не целият бизнес, а самите институции, поискали безумната забрана.

Последвалото успокоение, че тотално спиране на проектите няма да има, също не продължи дълго. Мораториумът в крайна сметка дойде от Министерството на земеделието и храните, което предложи изграждането на ВЕИ централи да бъде забранено в земите от първа до четвърта категория. Промените в Закона за земеделските земи бяха приети от Министерския съвет и предстои да бъдат обсъждани в парламента. Това означава, че ВЕИ не може да има почти никъде, тъй като земите в по-ниска категория, които са ливади и пасища, обикновено попадат в "Натура 2000". Едновременно с това се предлага и завишаване на критериите при изграждане на ВЕИ. Така развитието на чистата енергия окончателно се превърна в ходене по мъките за инвеститорите.

На пътя на вятъра

Според земеделското министерство забраната трябва да запази земеделската земя, тъй като големият интерес към възобновяемите енергийни източници ще доведе до намаляването й. Земята обаче ще може да се ползва за строителството на супермаркети, бензиностанции и т.н. Логично инвеститорите във ВЕИ обявиха промените за дискриминационни към сектора и изказаха съмненията, че те се правят в защита на определени интереси.

Водещата личност зад промените е зам.-министърът на земеделието Преслав Борисов, който сам се определя като потомствен земеделец (по думите на участници в обществено обсъждане на промените в закона, на което е бил и Борисов). Заместник-министърът обаче не е обикновен фермер. Борисов е син на собственика на фирма "Дефко", Пламен Борисов, притежател на най-голямата зърнобаза в Североизточна България. Инвеститори в зелена енергия виждат в това сериозен конфликт на интереси. Ако се забрани изграждането на ВЕИ на земеделски земи от първа до четвърта категория, цената на тази земя ще замръзне. Така тези, които традиционно имат интерес към закупуването й и взимането й под аренда, ще могат да я придобиват и наемат по-изгодно.

Борисов оправдава позицията си в интервю за "Дневник" с думите, че "в България няма да има модерно земеделие, докато безразборно разхвърляме перки". Важен факт е, че промените не срещнаха подкрепата дори на целия земеделски сектор. Те дойдоха по предложение на Асоциацията на зърнопроизводителите, като на практика лишиха техните колеги от правото да решават какво да правят с имотите си. "Те могат да получават между 5 и 10 хил. евро на година от наема на 2 декара за един ветрогенератор", коментира Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Така възобновяемите енергийни източници може да дадат възможност за фермерите да изкарат допълнителни средства за инвестиции, така необходими в сектора.

Мегавати, декари, отстояния

Възможността за получаване на пари от самите земевладелци обаче остана на заден план и земеделското министерството наблегна на техническите специфики на възобновяемите енергийни източници, за да обоснове забраната си – завземат територия, пречат на окрупняването на земята и дори на селскостопанската авиация. По изчисления на екоенергийния бранш за строителството на един ветрогенератор с мощност 2-3 мВ са необходими максимум 2 декара. Така, ако в държавата бъдат издигнати 10 хил. ветрогенератора, което е една доста внушителна бройка, страната ще загуби 20 хил. декара, което е колкото мерата на малко село. За сравнение - "Мини Марица-изток" например са заели 50 хил. декара, обявиха от бранша. От Българската фотоволтаична асоциация допълват, че от всички заявени слънчеви проекти реално през следващите 5-10 години могат да се реализират приблизително 1800 мВ мощности. При нужни около 30 дка на инсталиран мегават това прави площи в размер на около 54 000 дка, или под 0.005% от обработваемите площи, и то при положение че не се използват покривни инсталации, земя за рекултивация и индустриални терени.

Перките няма да пречат и на селскостопанската авиация - през лятото трябва да бъде приета европейска директива, която да забрани обработването на посевите от въздуха, коментираха инвеститори. Причината е технологията на пръскане - "на едро", от която страдат ред други растителни видове. Всички тези доводи на браншовете не бяха взети под внимание. Отхвърлено беше и предложението при смяната на статута за земеделската земя да се рекултивира по-голямо количество неизползваема земя. А пустеещите земи са около 5 млн. дка и всъщност са сред по-големите проблеми в земеделието.

Параграф 22

Въпреки че промените в закона ще се отнасят само за нови проекти, те могат да върнат в изходна позиция и вече започналите. Предложенията предвиждат въвеждането на изключително рестриктивни срокове, оплакват се инвеститори във ВЕИ. Например 2 години след преотреждането на земята инвеститорът трябва да е поискал разрешение за строеж, а една година по-късно трябва да е започнал изграждането. Ако това не стане, той автоматично губи земята и тя отново става земеделска.

"Как да спазваме срокове, при положение че институциите, от които зависим, сами не спазват сроковете си", коментираха компании. И наистина. Още преди представянето на промените в закона за земеделските земи редица проекти бяха бавени с месеци от земеделски комисии, Националната електрическа компания, електроразпределителните дружества, регионални инспекции на екоминистерството и т.н. Според наредба към Закона за енергетиката например предварителният договор за свързване с електрическата мрежа може да бъде подписан само след преотреждането на земята. "Практическият опит до момента показва, че предварителен договор за присъединяване се получава за период не по-малък от 1–1.5 години", се казва в становище на инвеститорите, с което предстои да се запознаят депутатите. Така двегодишният срок за поискването на разрешително за строеж почти се изчерпва в чакане на енергийните компании.

Инвеститорите са на мнение, че промените в Закона за земеделските земи са в разрез с редица други действащи към момента закони и наредби и с официално заявената подкрепа на възобновяемия енергиен сектор. Според тях намалените срокове технологично не могат да бъдат спазени, което пък повишава риска на проектите им. Ликвидирането на инвестиции в напреднал стадий пък може да доведе до редица искове за обезщетения и да постави на карта задълженията на страната към Брюксел.

Целият този хаос във ВЕИ сектора се случва на фона на изготвянето на нов Закон за възобновяемите енергийни източници и биогоривата и енергийна стратегия на страната. Те логично се бавят. Така яснота за бъдещето на ВЕИ в България най-вероятно ще има едва към края на година. Нищо че инвеститорите може да са си отишли дотогава.

Източник
capital.bg