Форум ВЕИ

[Awatar]

Винфрид Хофман: На всеки 6 години разходите за слънчева енергия спадат двойно

Винфрид Хофман е вицепрезидент на Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия (EPIA). Той беше сред лекторите на шестия международен конгрес за Югоизточна Европа "Възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност", който се проведе в София през април.

- Екоенергия не е проблем за мрежата сега, няма да е и в бъдеще, когато тя ще е "умна"

- Кривата на разходите ще стигне момент, в който ВЕИ централите няма да имат нужда от преференциалната цена

На лекцията си в София казахте, че бизнесът със слънчева енергия в Европа расте с 30 – 40% годишно. Не се ли повтаря модел подобен на пазара на имоти, не е ли това един икономически балон?

- Не мисля. Има голяма разлика между много от старите индустрии и възобновяемата енергетика, в частност фотоволтаичната. Съществува всеобщото разбиране, че в Европа и света ще се нуждаем от енергия, която да бъде произвеждана по чист начин.
Затова във всички модели, които съм виждал, търсенето на възобновяеми източници е голямо. Фотоволтаиците имат предимства. Те осигуряват електричество в много страни, включително Германия, която далеч не е най-слънчевата, в пикови моменти, например през лятото.

Фотоволтаиците имат голям потенциал за рентабилно производство на електричество. В днешните вестници обаче много често виждате твърдението: "Енергията от фотоволтаиците е много по-скъпа." Това е разпространено схващане.

Само допреди 10 – 12 години разходите за генериране на ток от фотоволтаици бяха между 50 евроцента и 1 евро за киловатчас в зависимост от това дали говорим за по-малко слънчев регион като Германия или такъв с много слънце като Турция или Гърция.

Днес цените варират между 20 и 40 евроцента. Развитието на технологията е свързано с обема на продукцията. Това ни позволява с голяма доза увереност да намаляваме разходите за производство на енергия с около 10% годишно, което означава, че на всеки 6 години тези разходите спадат двойно.

След 6 години системите ще произвеждат електричество за 10 – 20 цента на киловатчас, а след още толкова време при новоинсталираните панели цената ще е от 5 до 10 цента. Това ще е по-евтино, отколкото енергията на големите въглищни централи, работещи с инсталации за улавяне и съхранение на въглероден диоксид например.

Както в полупроводниковата индустрия, както в бизнеса с течнокристални дисплеи, така и във фотоволтаиката е свързана с развитие на определена технология. Вероятно си спомняте, че преди пет години плосък телевизор с екран от половин квадратен метър струваше 3000 – 4000 евро.

Днес е около 500 евро. Мога да ви кажа, че плоските телевизори са много сложни устройства, но в общи линии при създаването на един панел за плосък дисплей протичат същите процеси, както при производството на тънкслойните соларни модули.

Щом е възможно за двайсет години цената на единица екранна площ при телевизорите да спадне двайсет пъти, аз съм уверен, че фотоволтаиците ще минат по същия път. Днес технологията е все още малко по-скъпа, отколкото технологията в голяма централа, но само след 12 години цените ще се изравнят.

Европа, Китай, Индия, Япония, Тайван и САЩ например се нуждаят от много енергия, но в Южна Америка и Африка има милиарди хора, които въобще нямат достъп до електричество. Слънчевите панели ще спомогнат тези региони да получат рентабилен достъп до енергия. Ако погледнете картинката в цялост, мисля, че ни очаква добро бъдеще.

Да, но изравняването на цената на енергията от слънчеви инсталации с тази на енергията от въглищни централи по думите ви ще стане след цяло десетилетие.

- Ако вземете например децентрализираните енергийни доставки за едно селско домакинство в Африка, дори преди десет години фотоволтаиката е произвеждала най-евтиния и достъпен ток спрямо, да кажем, дизеловите агрегати.

Причината, поради която технологията не е навлязла, е, че преди десет години самите модули са били много по-скъпи, а и не са били създадени схеми за финансиране, които днес са доказан начин за инвестиции в такива проекти.

В някои региони на света вече е постигнат паритет в електромрежата (цената на конвенционалната енергия да е равна на тази от възобновяеми източници – бел . авт.). В Калифорния при пиково натоварване през лятото потребителите плащат по 40 цента на киловатчас. Разходите, и то без никакви субсидии, по генериране на енергия от една фотоволтаична покривна система там са 22 цента.

Преференциалните цени за изкупуване на електричество от фотоволтаици в България са няколко пъти по-високи от цената на енергията от старите централи. Не смятате ли, че социалната цена е доста висока предвид факта, че страната е най-бедната в ЕС?

- Когато сравняваме числа, трябва да сме много прецизни какво точно сравняваме. Нека се концентрираме върху производството на гориво от въглеводородни горива. Не знам каква е конкретната ситуация в България, но на много места, където пазарът не е либерализиран, а електричеството е в ръцете на държавата, цените са субсидирани.

Нека се запитаме колко струва един киловатчас несубсидирана енергия от фотоволтаици, при положение че в България слънцегреенето е 40% по-силно, отколкото в Германия. В Германия имаме между 900 и 1000 киловатчаса генериран ток на всеки един киловат инсталирана мощност. Бих могъл да предположа, че в България лесно ще получите 40% повече.

Критиците казват, че централите на възобновяема енергия разбалансират електрическата мрежа заради променливото си производство. Как ще коментирате тези опасения?

- Точно обратното е вярно. Наличието на много децентрализирани фотоволтаични централи стабилизира мрежите, особено тези, които са по-слаби. Доколкото знам, в България има райони със слаба мрежа. Затова, разполагайки много соларни системи в тези места, вие ще стабилизирате и подобрите мрежата.

Но някои експерти посочват, че прекомерното наблягане на възобновяемите източници води до неконтролируемост на сега съществуващата мрежа, защото тя не е била замислена като децентрализирана система.

- Трябва да разграничим нещата. Ако говорим за проникване на възобновяемите източници в мрежата, тя няма нужда от допълнителен контрол до около 10% дял на ВЕИ . Ако делът достигне 30 или повече процента, тогава трябва да се предприемат допълнителни мерки.

Смятам, че за да постигнем 12% соларна енергия в производството на електричество до 2020 г. (каквато е една от лансираните идеи на EPIA – бел. авт.), трябва да се инсталират 390 гигавата соларни мощности в Европа.

В момента работят 15 гигавата, основно в Германия и Испания. Порастването на сектора от 15 до 390 гигавата изглежда твърде висока летва. Но всъщност не е, защото годишният растеж, който е необходим, е 34%. През последните десет години нашата индустрия реализираше 45% растеж всяка година.

Щом веднъж възобновяемата енергия прехвърли 10-процентния праг, трябва да се пренасочи енергията, генерирана следобед, към нощните часове, когато имаш нужда от електричество, а слънцето не свети. Затова възниква необходимостта от внедряването на "умна" мрежа (smart grid) за управление на енергопотреблението, която да реагира и да разпознава оптимално нуждите на звената по веригата.

Това са нещата, които ще се развият през следващите 5 – 10 години, включително и капацитетът за съхранение на енергия в батериите на електромобилите, които ще се превърнат в подвижни електростанции.

Така че, когато критиците твърдят, че чистата енергия създава проблеми в мрежата, може да им отговорите: не, това не е вярно днес, когато процентът на ВЕИ е малък; няма да е вярно и в бъдеще, когато ще има умни мрежи.

На базата на вашия международен опит какво бихте посъветвали бизнесa и политиците в България, за да се внедряват ВЕИ по бърз, но и сигурен начин?

- Първо, бих ги посъветвал да се поучат от лошите моменти в нашия опит през последните петнайсет години. На второ място, нека седнем заедно и да анализираме ситуацията, така че, когато се правят подпомагащи и субсидиращи схеми, това да се прави умерено – не трябва да се залага прекалено висока възвращаемост, какъвто беше случаят в Испания, или парите за подпомагане да идват изцяло от данъци.

В Турция например нарастването на цената на електричеството заради зелената енергия е с 0.3 евроцента за киловатчас, което значи, че средностатистическо семейство плаща едно евро повече на месец. Бихте ли допуснали, че това не е социално? Най-бедните може дори да не плащат. Разбира се, ако надбавката е 20, 30 или 40 евро, хората ще възнегодуват.

Но кривата на разходите ще стигне момент, в който ВЕИ централите няма да имат нужда от преференциалната цена. Сега тя е необходима, за да постигнем голямо количество инсталации, по-голям пазарен дял и по-голяма добавена стойност.

Предлагаме нашата експертна помощ на различни държави. За последните десет години бях няколко пъти в министерствата на енергетиката на Франция, Италия, Испания и Гърция, за да им обясня нашия опит от Германия, какво е добре да правят и какво не. Някои се вслушват, други не. Посъветвахме ги да се учат от грешките ни, така че да свършват само за две години онова, което на нас ни е отнело 20 години.

Източник:
dnevnik.bg